tuesday morning hug

fossility

не е като ден
в който
нищо не ти се случва
тъкмо обратното
отиваш на работа
береш грозде
риташ камък
които се оказва
вкаменела мида
от динозавърско време
после събираш
всички миди
из лозето
слагаш ги прилежно в щайга
прибираш се от работа
пишеш писма на палеонтолози
с молба да разпознаят мидите
и си представяш
как не могат да ги разпознаят
така че ти
щеш не щеш
ставаш откривател
на нов вид
праисторически миди
измисляш им
едно изкилиферчено име
написваш го на картонче
от което четеш
когато те разпитват
журналистите
и завършваш интервюто с това
че би предпочел
порция панирани миди
пред тази купчина камъни
наистина
какъв по добър завършек на деня
от порция миди
бутилка шардоне
и една прекрасна дама
която се смее с глас
на тази шантава история....

...after first night together

autumn.com

есен
празната кофа
гроб за листа

2 pear or not 2 pear

един такъв следобед...

усмихне ли се
златният му зъб
се подава над
горната устна
има много белези
по коленете
като малък
явно е бил
голямо диване
да но той
вече не е същият
понапълнял е
а колелото му
е някъде на тавана
прашно и без гуми
този следобед
сега изглежда
като един
наистина зает следобед
работи след работа
и говори все говори
по проклетия телефон
понякога обаче
само понякога
когато никой
не го наблюдава
изважда
конецът със копчето
и започва да го разтяга
между двата си палеца...

morning without you

ветровито едно

вятър клоните брули
и хората с тях
се поклащат

after the rain

усмихна се
най после слънцето
след всички тези
дъждовни дни
и плъзнаха
из целия град
едни такива оФлюви...

кап кап кап...

цял ден вали
дано не реши да вали
колкото дена
не беше валяло
всъщност защо пък
да не вали
тъкмо време
за едно дълго протяжно
следобедно коняче
в някое пловдивско кръчме
във времето
между последния сутрешен
махмурлия
и първия вечерен пияница
същото това време
в което други двама души
далече от това кръчме
си мечтаят
да бъдат там

топло

да ти слагат климатици
във вторник не е
като да ти ги слагат в
сряда
четвъртък
петък
събота
неделя
или
понеделник
някак във вторник
си по-безащитен
тръгваш си наобед
от работа
и знаеш че ще ти
разпробият къщата
всяка стая с две дупки
по една за всяко око
големи точно колкото
да надникнеш
през тях
и да видиш
как есента
събира падналите ябълки
отзад в двора

ей такива есенни истории

хайку от събота

утро край морето
слънцето стърже
солта от петите си