fossility

не е като ден
в който
нищо не ти се случва
тъкмо обратното
отиваш на работа
береш грозде
риташ камък
които се оказва
вкаменела мида
от динозавърско време
после събираш
всички миди
из лозето
слагаш ги прилежно в щайга
прибираш се от работа
пишеш писма на палеонтолози
с молба да разпознаят мидите
и си представяш
как не могат да ги разпознаят
така че ти
щеш не щеш
ставаш откривател
на нов вид
праисторически миди
измисляш им
едно изкилиферчено име
написваш го на картонче
от което четеш
когато те разпитват
журналистите
и завършваш интервюто с това
че би предпочел
порция панирани миди
пред тази купчина камъни
наистина
какъв по добър завършек на деня
от порция миди
бутилка шардоне
и една прекрасна дама
която се смее с глас
на тази шантава история....