връщайки се
ме посреща
старото мече
с разпрания задник
който заших
собственоръчно
все тъй стискащо
оная изсъхнала
меденка
все още ухаеща
на карамфил и канела
връщайки се
няма как да не усетя
че в този град
в тази къща
в тази стая
за три дена
нищо не се е променило
с изключение
на самият мен
много по-усмихнат
и малко по-тъжен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар